Кратък откъс от книгата "Победени без да бъдем бити", на ген. Стефан Тошев, най- достойния и най- славен командир на някогашната Трета Българска армия, в която той описва ген. Чаракчиев при Дойран
Съглашенците не дочакали почването на тая операция и още на 9 август, предприели действия по Вардарската долина, собствено върху участъка между Дойранското езеро и р. Вардар, заети от бригадата на полковник Чаракчиев (9 и 27 полкове с 54 оръдия). Той почнал тридневно силно обстрелване, с около 300 оръдия, на укрепената на бързо наша позиция, с окопи не повече от 80 см. Дълбочина и без всякакви закрития. Противника, на 11 същи, преминал в атака. Французкия генерал Сарай и сръбския престолонаследник наблюдавали боя и самоуверено очаквали успешния му край, обаче употребения, за пръв път от нашите артилеристи преграден огън силно наказал английските части и атаката била отблъсната. Нашите части, ако и видели за пръв път силата на барабанния огън, останали на местата си и под непрекъснатия артилерийски обстрел на цялото разположение, почнали да засилват позицията си.
На 14, противника засилил огъня си и направил невъзможно движението в целия участък. Той се опитал отново да атакува, обаче пак неуспешно. На 15, 16 и 17, неприятелските батареи били удвоени и кръстосания им огън достигнал максимума си. Абсолютно нищо не се виждало от взривовете и пръсканията, обаче нашите батареи, и в тоя дим и прахоляк, успявали, с преградния си огън, да осуетяват вражеските опити за минаване в атака. 27 полк дал около 1000 жертви; телените мрежи пред него били скъсани, окопите по в. Жеков разрушени и една от ротите му трябвало да напусне предната позиция… Положението било вече много опасно, обаче големите загуби на противника не му позволили да завърши атаката.
Полковник Чаракчиев разбрал, че нощната атака е предстояща и заповядал пълна бдителност на пехотата и артилерията. Интересна е заповедта, издадена от него, за предстоящата опасност, в която той вложил пълната си самоувереност в успеха, като казал: „Нощес противника ще атакува, обаче дерзайте- победата е наша!...“ И наистина, в 11 ч. по полунощ по целия фронт на бригадата, бил поискан преграден огън който тутакси бил даден от нашите батареи и произвел опустошения и внесъл голям смут у настъпващите. Изненаданите 17 французка колониална и 26 английска дивизии повърнали назад, отстъпили на позициите си и повече не посмели да предприемат напади. Това упорито държане на тая бригада, по една почти неукрепена позиция, срещу тройно по- силен противник, със значителна артилерия, при първо излагане под неприятелския барабанен огън, показва, че за българския войник, държан умело от началниците и подкрепян от тяхната самоувереност в успеха, нищо не значи числеността, липсата на бетонни закрития и ужасния барабанен огън. Той е непоколебим, щом началниците му са корави и решителни. В случая командира на бригадата е възприел тежката задача, поверил се е всецяло на изпълнението и, застанал непоколебимо на поста си, предал на по- долните своята решителност и вяра…