От тази статия във вестник "Отечество" бр. 967 от 4 април 1943 година, става ясно, че генерал Христо Чаракчиев е починал приблизително две години след смъртта на генерал Иван Шкойнов, който загива при 11 март 1941 година.
В статията не са посочени други подробности относно смъртта на Генерала.
Относно смъртта на ген. Чаракчиев
/Вестник "Отечество" (орган на Съюза на запасните офицери) - брой 967, от 4 април 1943/
Едва що се бяха изминали две години от смъртта на ген Иван Шкойнов, последва го в небесните селения и неговия най- близък другар, съратник и съидейник генерал от запаса Христо Чаракчиев. И двамата, тези непоклатими стълбове на националната идея и родолюбието, още преди двадесет и повече години, бяха изпреварили своя век със светогледа си. Тези здрави българи, родени в полите на Балкана, първия в Габрово, а втория в Севлиево, живееха не с делничните грижи на деня, а прехвърляха с погледа си границите на егоистичното, лично съществуване. Те надникваха далеч в бъдещето и затова имаха право да водят и ръководят, при все че това право им се оспорваше и пътя им непрестанно се преграждаше от ония, които търгуват в храма и името на които е легион. Светлината, с която те облъчваха своите съвременници: нашето меркантилно, материалистично и саморекламиращо се дребно поколение, беше много силна, изобличаваща пороците и прекалените недостатъци и затова не бе търпяна. И кога ли тъмнината се е погаждала със светлината?
Преди двадесет и четири години, когато Чаракчиев, напуснал армията поради Ньойския диктат, започна своята обществена дейност в Съюза на запасните офицери, разложението в нашата страна беше в пълния си ход. Старата бойна изпитана в огън и закалена с кръв войска, по заповед от Версай се разпускаше и унищожаваше, създаваше се нова, доброволническа армия, от душата на която нашите заклети врагове искаха да изтръгнат всички неведнъж показани дотогава изключителни войнишки добродетели на българина: дух, съзнание за дълг, добросъвестност, неподкупност, изпълнителност, желязна упоритост и чутовна жертвеност! Враговете искаха на всяка цена да обезкачествят вътрешната сила на стойност на българската войска и да оставят до нейде само нейната външна форма, без старото и с нищо незаменимо съдържание.
В обществения живот владееше пълна потиснатост, раздробеност, липса на вяра в утрешния ден и стремеж към уреждане на личното благополучие с всички средства. Много от разбиранията и привичките, дълбоко вкоренили се в общежитието тогава и до днес не могат да бъдат отстранени от нашия живот. Чуждите елементи в страната, особено еврейството, използвайки настъпилото размътване във всички области на държавния и обществен живот, започнаха едно формено ограбване на българския народ, чрез спекула, контрабанда, валутни афери и различни други финансови фокуси. А международното юдейство "благосклонно" отпущаше заеми на безволните, но с нежни грижи към своите особи български държавници, които по шест месеца от годината прекарваха в странство за уреждане на това престъпно заробване на народа и, разбира се, на личните си сметки, защото пътните и дневните правеха цели състояния.
Ето в тази година на пълно и умишлено подтиквано от вън рушене здравите основи на българската държава, излезе на повърхността в нашия обществен живот Съюза на запасните офицери, със своите типични представители на борци срещу упадъка на духа, на морала и националното съзнание, срещу Ньойското разбойничество, срещу юдомасанството, интернационализма и юдоболшевизма- генералите Шкойнов и Чаракчиев. Тези двама характерни мъже застанаха начело и с достойнство, умение и смелост водеха фашисткото движение у нас. Съюза Родна защита, под тяхно водачество, изигра голяма роля в живота на нашата държава и той даде първите фанатизирани борци у нас против демолиберализма, плутокрацията и парламентаризма. Паметни в това отношение и с историческа стойност са многото полемични статии на генерал Чаракчиев във вестниците "Отечество" и "Родна защита". Тези статии, писани преди петнадесет години, са същевременно и една цяла програма.
Зад декоративната и безсъдържателна бъбривост на партизанския парламент, Чаракчиев виждаше истинската му лигава безпомощност, безгрижност и пълна безотговорност. Той не искаше да се помири с лъжата и демагогията в управлението на страната, с гнусното партизанство, с бюрократичната безсъвкупност, безгрижие, липса на експедитивност, познания, инициатива в работата и срамна подкупност в учрежденията. В тълпата на раболепните, преситените или равнодушните, той беше един от малцината, които не се миряха със злото. Такъв си остана до последния час. Словото и перото, той не използваше за поръчани и хонорувани хвалебствия, но си служеше с тях за борба с онова зло в живота на Родината, което рушеше нейните основи, независимо от това, кои бяха рушителите и от кои среди изхождаха те. Той жестоко мразеше угодничеството, лицемерието, гъвкавогръбваничието и сделките със съвестта, така широко практикувани в наше време, особено в така наречените интелигентни среди, които имат претенциите да водят народа. Чаракчиев не обичаше, не знам от кого измислената, дума "интелектуалци", той неведнъж е подчертавал, че тези, които са измислили тази нова категория граждани искат да хвърлят прах в очите на народа, за да прикрият своето бездействие и своята непотребност, своето плъзгане по повърхността на живота. Генерал Чаракчиев, сам сериозен, скромен, трудолюбив и добросъвестен българин не щадеше повърхностните, мързеливите, бездарните празнословци и обществени търтеи. Той безмилостно бичуваше лъжеиграчите, спекулантите от всички браншове и изобщо всички недъзи, които подкопаваха устоите на нашата държава и развращаваха народа. Мнозина от фокусниците в живота не обичаха Чаракчиев, злословеха против него и го замеряха с кал, защото Чаракчиев, дешифрираше магиите им и защото в своя аналитичен ум се стремеше да погледне винаги в самия корен на нещата. В борбата с нравственото невежество и изкористване , ако е позволено така да се изразим, и с пристроената обществена и "общополезна" дейност, Чаракчиев беше незаменим диагностик, той бързо и леко разпознаваше митерите и фарисеите и затова фарисеите го ненавиждаха.
Да бъде вечна паметта за него!
А. Мусевич- Бориков