Вестниците съобщават, че граждански комитет, ще чества на 12 март 25 годишната творческа дейност на професор Николай Райнов. Дали е била творческа неговата дейност за народа и държавата или пък тая му дейност е била разрушителна в областта на религията и възпитанието на обществото- ще видим по- долу.

г. Н. Райнов е завършил духовна семинария. Учил се е за свещеник, а е станал последовател на Антихриста: той е автор на противорелигиозния роман "Между пустинята и живота", с който руши християнската религия в нейните основи.

В тоя си роман, той рисува Дева Мария като блудница, която родила и откърмила злодей, а Исуса Христа нарича- "плод на чужда любов". По замисъл, тоя роман е сатанинско дело, а по език- крайно циничен. За уверение, ние цитираме няколко пасажа от тая книга, за да види обективно как един професор, държавен чиновник руши нашата религия, осветена от конституцията и как един религиозен злосторник "възпитава" като професор, българската младеж:

"А Йосиф дърводелеца погледна детето и викна с див глас: грозно е детето ти, Мариам... По- грозно дете не съм виждал! Проклет денят, когато си го заченала. Лице на убиец е лицето на това дете. Злодеец си родила, злодеец, ще откърмиш, Мариам". (стр.9)

"И на другия ден с мълва разнесе в Назарет, че Мариамъ е родила дете на чужда любов и син на греховна ласка в къщата на мъжа си. А знаеха Назаретци, че Йосиф е стар, та късна немощ е свила жилите му+.

"Ала Мариам не можеше да изпълни сърцето си с Йосих, защото бе стар и немощен. А тя бе млада и душата и бълнуваше горещи ласки, погледът и диреше сластни прегръдки и плътта и се топеше в потайни желания". (стр.10)

"Акхар Гамлиел се засели в Назарет. Виждаха го съседите да задиря Мариам, жената на дърводелеца. А Мариам бе гиздава- и той я бе обикнал". (стр.11)

"Мариам, ела Мариам... И нейната пъстра дреха се изви, за миг по лицето и пръсна румен талаз... и нозете я понесоха натам, дето я викаше нейната кипнала страст... Той я стисна с безумни прегръдки, разкъса с дръзка ръка пъстрата и риза и под твърдата гръд усети сърцето и, що биеше за него... А съчката на големите дървета скри техните ласки"... (стр.18)

"Ти полетя към славата на чужди градове, защото там те никой не познава, там лесно ще помислят, че си Мешиях, защото не са чули за Акхар бар Гамлиел, който насили майка ти и ти се роди от това прелюбодейство"... (стр. 86) и пр. и пр.

С подобни богохулства е изпълнен целия роман. В болшевишка Русия дори никой не е дръзнал да напише подобно богохулство с такъв цинизъм и порнография. А у нас това прави един професор- държавен служител. А гонимата цел от това сатанинско творение е ясна. От една страна да се отхвърлят догмите на религията: Благовестието, Въплащението, Възкресението и Възнесението и по тоя начин да се руши религията в нейните основи, а от друга- с неокачествими богохулства да се предизвика смут в душите на вярващите, особено на младежите и се разколебае религиозното чувство, което е необходимо за единомислието и сплотеността на народа, както и да силата и мощта на държавата, защото само чрез религията най- лесно може да се притъпи зверското у човека и се издигне човешкото в неговото битие.

Всеки християнин, който прочете този роман, изпитва едно възмущение и погнуса от неговия сатанински дух, който е подтикнал автора да извърши тежко престъпление спрямо религията и държавата, която му плаща, за да работи за нейното преуспяване, а не да руши нейните устои.

г. Н. Райнов дали си е дал въпроса защо е нужно да се руши религията и кому пречи тя? Защо се стреми да отнеме на вярващите възвишената идея- вярата, в която те намират утеха в дни на мъки и страдания?

Ние ще прибегнем към характеристиката дадена от г. Николай Лалиев, който разглежда съчинението на г. Райнов "Видения из древна България", казва:

"Но веднъж избал сюжента си, той му дава чисто реалистична разработка. А реализмът му е брутален, груб, израждащ се често в циничност. Защото Н. Райнов познава всички ресурси на порнографията". (в. Пряпорец, брой 152 от 5 ноември 1918г.)

Тия дни пресата съобщава, че и в провинциални градовне тъкмят да образуват комитети за всенародни чествания на Нр. РАйнов. Изглежда, че неговите почитатели са останали във възторг от неговия противорелигиозен пасклив: "Между пустинята и живота", който е венеца на неговото литературно творчество. А може би и от другото му съчинение "Видения из древна България", за което С. Ил. Бобчев пише, че материалите за Света Теодора е зает от историята на Густав Шломберже, от което Н. Р. е превел цели пасажи, едни буквално, а други- перифразирани, които поднася на читателя като нещо свое и заключва: "И аз най- искрено съжалявам, че този излишен и безскрупулен плагиат разваля цялото видение"... (сп. Сила, бр. 25 от 8 март 1919г.)

От всичко до тук казано става ясно, че Н. Райнов заслужава не юбилей с похвали и награди, а порицание за неговия сатанински дух да руши бащината ни религия- за неговото богохулство, което е наказуемо от законите на страната.

Ето защо, за да не се дава лош пример, при такива случаи, държавата трябва да забранява подобни юбилеи, Министерството да уволнява такива държавни служители, а прокурорът- да подвежда под отговорност подобни лица за богохулство, съгласно законите на страната.

А Светия Синод има дълга- да отлъчва от църквата всички рушители на религията, които и каквито да бъдат те.

Нам се налага пък дълга да пазим бащината религия, като очите си, защото тя е един от главните устои, на които се крепи силата и мощта на държавата: тя е най- висшия морален фактор в организираното общество. Благодарение на нея българския народ оцеля през петвековното робство. И днес религията е един мощен стимул за обединение и сплотяване на народа в името на нацията и държавата.