top of page
10957881_1767205933505475_1216127956_n.jpg

Христо Чаракчиев

София, 5 април 1930 г.

В. "Отечество",бр. 466
Автор: о. з. генерал Чаракчиев

Ролята на родолюбивите организации в нашия обществен живот

В брой 463 на в. Отечество, г. В. Юруков повдига въпроса за ролята на родолюбивите организации в нашия обществен живот, като изказва и своето мнение по него. Ние сме доволни, че се повдига тоя извънредно важен въпрос, за да можем ние и други да се изкажем по него, защото смятаме, че колкото повече души се изкажат по тоя въпрос, толкова по- лесно ще могат родолюбивите организации да определят своите задачи и своята роля в нашия обществен живот.

Въпроса се разделя на две части: първо родолюбивите организации имат ли право да се занимават с политика и второ, кога трябва да се намесят активно в политическите борби.

Ние ще отговорим на единия и другия въпрос, тъй като ние ги схващаме.

Ние поддържаме и твърдим, че всяка родолюбива организация не само може, но и трябва да се занимава с политика. И фактически всички родолюбиви организации се занимават с политика. Фактите са на лице. Така: запасните офицери в своите конгресни решения искат премахване на корупцията, партизанството, демагогията, разхищенията на народна пара, социална правда, патриотическо и религиозно възпитание в училищата, подготовка на младежите за практическия живот, а не за чиновници, намаление на чиновническия персонал, премахване на излишните институти и учреждения, подобрение положението на инвалидите, борба против сектите, наборна армия, премахване репарациите, права на българските малцинства и пр.

А запасните подофицери в своите конгресни решения искат почти същото, а именно: засилване на наказателните санкции за ограбване обществените средства, най- голяма икономия; намаление големите заплати и пенсии; премахване на командировките тук и в чужбина, ограничение спекулата и мошеничеството в търговията, разпределение данъците според податните сили на гражданите, бързо и евтино правосъдие, държавно лекуване на бедните, подкрепа на многочленните семейства, запазване православната религия; ред, дисциплина и религиозно патриотично възпитание в училищата и пр.

Тия конгресни решения не са нещо друго, освен платформите в пълна смисъл на думата, на двете организации, чрез които проявяват своята обществена роля.

Съюза Кубрат също има своята платформа, изразена в неговия катехизис и печатна реч на ген. Сирманов, четена на 25 ноември 1928 г. при откриване конференцията на местните главатари в гр. Плевен.

Платформата на Родна Защита е същата, както на запасните офицери и подофицери, само че тя е по- конкретизирана: в нея са оказани не само злините, но и причините, които ги предизвикват и които създават условия за тяхното виреене, както и начина и средствата за тяхното премахване.

Както е известно, в продължение на десет години родолюбивите организации повтарят в своите конгресни решения едни и същи искания, от които до сега почти нищо не е изпълнено. Ние сме уверени, че да ги повтарят още сто и десет години, пак няма да се изпълнят, догдето не се премахнат причините, които създават условията за тяхното виреене. При всичко, че в конгресните резолюции на зап. офицери и подофицери не се говори, че трябва да се направят известни реформи за да се премахнат злините, но то се подразбира. Единствена Родна Защита заяви ясно и категорично, че причината за виреенето на обществените злини, които тровят народната душа и обезверяват народа е самата система на управление, която не отговаря на нашето политическо и гражданско възпитание, на нашите политически нрави, на нашите разбирания и схващания- на манталитета на българина и сочи реформите, които повелително се налагат в тая система за премахването на тия злини. И там е заслугата на Родна Защита. Защото не е достатъчно само да се констатира съществуването на дадени злини, но трябва да се посочат причините за тяхното виреене и начина и средствата за тяхното премахване. Както лекарят не се ограничава само да констатира че пациента му е болен, но се стреми да узнае причините за болестта и да му дава съответното лекарство за нейното премахване, тъй трябва да постъпват и родолюбивите организации, ако искат да добият реален резултата, а не да се задоволяват само с едни благопожелания, които при нашите политически нрави нямат абсолютно никаква стойност.

Напоследък Централното Управление на Съюза на запасните офицери, в едно от заседанията си, констатира вилнеенето на страшната стопанска криза, без обаче да укаже начина и средствата за нейното премахване. В това изявление се чувства една празното. Не така постъпиха запасните подофицери. Те не само посочиха засилването на стопанската криза, но и начина и средствата за нейното спиране. Така и трябва. Ние им ръкопляскаме.

Конгресните решения на родолюбивите организации са техните платформи, чрез които излизат пред българското общество и осмислят своето съществуване, като организации. Без тях родолюбивите организации биха се обърнали на епитропски организации- на едно мъртвило, което няма право на съществуване.

Вземете платформите на политическите партии и ги сравнете с конгресните решения на родолюбивите организации и вие ще видите, че те са идентични. И в партийните платформи се говори против корупцията, за премахване стопанската криза, намаление числото на чиновниците, увеличение на заплатите им, намаление на данъците, против командировките, икономия в държавния бюджет, премахване на излишните институти, за патриотическо и религиозно възпитание в училищата, безплатна медицинска помощ за бедните и пр. Само че там са вмъкнати и много невъзможни и неизпълними неща за демагогия, без която партиите не могат да съществуват.

Платформите на партиите, това е тяхната политическа програма в името на която се борят и идват да управляват страната. Платформата на родолюбивите организации е също тяхната политическа програма, за която се борят и която осмисля тяхното съществуване, само че те не искат сами да я прилагат, а молят и настояват, в името на националните интереси и бъдещето на племето ни, управляващите партии да ги приложат за да избавим страната от днешното тежко положение, което я тика към провала. Същото нещо иска и Родна Защита, сиреч реформите, които проповядва, като спасително средство за народа, да ги приложат тия, които са призвани за това. Ето защо ние в третата си статия- брой 462 изрично писахме: "Съюза Българска Родна Защита възприема фашистките принципи, като идея и ги проповядва, иска и настоява щото тия от които зависи да ги приложат у нас с оглед специфичните условия, при които се намира българския народ". Господин Юруков обръща внимание на това и в своята статия прави илюзия, че Родна Защита искала сама да прилага проповядваните от нея реформи, което не е вярно.

Ние питаме, конгресните решения, платформите, за изпълнението на които се борят родолюбивите организации, политика ли са или не+ Ако това не е политика, то нека ни се каже какво е, духовни проповеди или манастирски молитви. Според нас конгресните решения на всички родолюбиви организации са чиста политика. И ние не можем да си представим как е възможно родолюбиви организации, които играят ролята на обществен фактор за духовното и културно издигане на нацията, за ред и сигурност в държавата и които имат и призванието даже да се намесват при върховни моменти- да свалят правителства и да потушават бунтове, както се произнесе г-н Юруков, а да нямат право да се занимават с политика. Ако им се отнеме правото да се занимават с политика, трябва да се освободят и от дълга да се намесят в сюблимните моменти- да спасяват държавата от провала, към която я тикат професионалните политици- партиите, които поради безогледните си борби за лични и партийни интереси подготвят условия за бунтове и преврати в страната. Трябва да се знае, че родолюбивите организации не са стадо овце, нито маша в ръцете на партиите за да ги употребяват кога настъпят моменти за спасяване на страната, сиреч когато партиите я оплескат поради своята некадърност.

Между родолюбивите организации и политическите партии безспорно има сходство, защото и едните и другите имат своя политически платформи и се занимават с политика, само че политиката на родолюбивите организации е по- ограничена, а тая на партиите по- обширна. И в същото време има и разлика между едните и другите, която се състои в това, че платформата на родолюбивите организации е израз на чистия идеализъм, а тая на партиите е израз на партиен егоизъм и неокачествима демагогия, защото се пишат платформи с най фантастически обещания, които нито могат, нито мислят да ги изпълняват, когато поемат властта; и второ, че родолюбивите организации сами не искат да прилагат своите платформи, а молят и настояват призваните за това да ги изпълняват, когато партиите се стремят сами да ги приложат.

Ясно е, следователно, че всичките родолюбиви организации, поради общественото си положение и задачи да бдят за сигурността на държавата и за преуспяването на нацията, не само имат свещеното право, но и са длъжни да се занимават с политика, защото само тогава ще могат да изпълнят с чест и достойнство своите високо патриотични и високо благородни задачи, целящи благоденствието на нацията и сигурността на държавата- идеала на всеки родолюбив българин.

(Следва)

За контакт с нас:

Ако разполагате с исторически материали свързани с личността на генерал Чаракчиев, може да ги споделите с нас, като ни пишете на: 

bottom of page