След кратко изложение в миналия брой на фашизма в Италия, като доктрина и реалност, ние преминаваме към фашизма на българска почва.

Съюза Българска Родна Защита, възприема фашистките принципи като идеи и ги проповядва, иска и настоява щото тия, от които зависи, да ги приложат у нас с оглед на специфичните условия, при които се намира българския народ, за да спасим народа от днешното тежко положение, което тика страната към провала.

Родна Защита не се кланя на безпогрешни доктрини и на безсмъртни принципи, нито се ръководи от някакви предразсъдъци и предвзетости. Тя не си прави илюзии, че всичко, което е възможно и полезно в Италия, непременно ще бъде възможно и полезно у нас. Водачите на Съюза знаят, че една система, както един институт или закон, са добри и полезни само тогава, когато отговарят на политическото и гражданското възпитание на народа, на неговите схващания и разбирания- на неговия манталитет. Примера с белгийската конституция, която ни се донесе в чанта, е твърде назидателен. Може би за Белгия тя да представлява красиво цвете с приятен аромат и сладки плодове, но посята безогледно на българска почва, тя се изражда в бъзак и бодли с отвратителна миризма и горчиви плодове. Резултатите са на лице.

Ето защо Родна Защита, свободна от предразсъдъци и шаблони, работи за коренни реформи във всички насоки на нашия държавен и обществен живот въз основа на фашистките принципи, приложени с оглед на местните условия и съобразно с характера и политическото възпитание на българина, което значи фашизъм на българска почва.

Ръководени от фашистките принципи и специфични български условия, Родна Защита се бори и настоява за прекарване на следните по- главни реформи, които са напълно възможни и в същото време спасителни за страната и сигурни по своите благотворни последствия и резултати.

1. Запазване основните принципи на конституцията, а именно: царския институт с всичките му права и атрибути, религията и парламента. Всичко останало в конституцията, което е подробности може и трябва да се измени съобразно нуждите на държавата и интереса на нацията, като се има предвид, че те не са догма, за да не могат да се изменят и допълнят, че конституцията, създадена е за народа, а не народа за нея, че могат даже да се нарушават някой нейни формалности, като се нарушиха чл. 1 и 34, щом това се диктува от върховните интереси на нацията и на държавата, които стоят милиони пъти по- високо от всякакви формални норми, защото би било лудост и престъпление да се остави народа и държавата да се провалят и загинат само и само да се запази някаква си формалност в конституцията, а не местния дух, целящ благоденствието на нацията и сигурността и стабилността в държавата.

2. Реформиране на парламента, като се намали състава му до 70 - 80 души и са определи ценз за народните представители, та по този начин да се създаде един дееспособен и компетентен парламент, който с чест и достойнство да изпълни своите функции. Сегашния парламент не отговаря на своето назначение поради своята многочисленост и състав. В него работят не повече от 60 - 70 души. Всичко останало до 273 души е излишен баласт, който служи само за ръковдигане и получаване грамадни заплати, което не отговаря на просешкото положение на българския народ. Какво представлява парламента. У нас това се вижда от компетентното мнение на г-н Малинов, шефа на демократическата партия, който в статията си във вестник "Знаме" между другото за него писа:

"Партиите изпращат в парламента не най- знаещите, най- опитните и най- достойните си членове, поради което изпълнителната власт е понизила у нас значението на парламента до едно подчинено ней учреждение, задоволяващо се в повечето случаи с жалката роля да регистрира нейните актове".

Въпроса за реформирането на парламента се повдига и в списанието "Звено", редактирано от г-н Казасов- бивш министър и г-н Мишайков- народен представител. Там се иска не само намаляване на състава му на 70 души, но и нещо повече- да се обърне в синдикален, като идеал за демократизма и най- верен изразител на народната воля.

Министрите да отговарят само пред царя, а не и пред парламента, както това е в най- демократичната република- в Швейцария и С. Америка. В Швейцария тази реформа направиха още през 1874г. защото се убедиха, че отговорността на министрите пред парламента е не само безполезна, но и пакостна. Така е и в Италия. У нас, фактически правителството никога не е отговаряло пред парламента- отговорността е фиктивна, защото изпълнителната и законодателната власт, в лицето на своето болшинство, винаги се представлявали едно и също сдружение но с две фирми, обаче с една и съща цел. Следователно и дума не може да става за отговорността на едната фирма пред другата. Обаче, това постановление на конституцията е страшно пакостно у нас. Депутатите го използват, за да се налагат на министрите, които са принудени да правят компромиси със съвестта си и законите, а да удовлетворяват алчните попълзновения на депутатите. А това създава условия за корупцията и разхищение на народната пара. Премахването на тая фиктивна отговорност е едно от сигурните средства за премахването на корупцията, както и едно от условията за справедливостта и стабилността в управлението.

4. Кметовете да се назначават, а не да се избират, като се установи строг ценз за тях. Това ще принесе двойна полза: от една страна, ще се намали демагогията и партизанщината, които най- много се развиват през време на общинските избори и предизвикват страшна злоба и омраза, достигащи до умопомрачение, при което брат срещу брата въстава, син срещу баща, баща срещу сина. От друга страна, назначения кмет, като независим от каприза на съветниците партизани, които се борят за интереса на партията си, а не за тия на общината, ще се предаде на ползотворна и творческа дейност за издигане и преуспяване на общината.

5. Премахване на окръжните съвети, като лишен институт, който се обърна на питателен пункт за охранване на партизани. Според статистиката за три години са похарчени 800 милиона лева, от които 600 милиона само за заплати. При тая констатация ясно е, че тоя институт е една лишна тежест за българския данъкоплатец, който изнемогва от данъчния товар.

6. Премахване на училищните настоятелства, като лишен институт, в който се вършат много некрасиви работи, особено в селата и в същото време служи за виреене на партизанщината и охранване на партизаните.

7. Коренна промяна в училищната политика. Обръщане на училищата в храм на български национализъм, патриотизъм, национално съзнание и гордост. Насаждане на достатъчно родолюбие, което даже левичара Марков препоръчва във в. "Зорница" като съществено средство за издигане на българина и предпазването му от асимилация. Насаждане религиозен морал и граждански добродетели. Подготвяне на младежите за практическия живот, а не учене пролетариат, безволен и инертен кандидат за държавна трапеза и абсолютно негоден да се справи с трудностите на живота.

8. Засилване наказателните санкции, защото съществуващите такива, при днешното морално падение, не само не намаляват престъпленията, но даже ги насърчават.

9. Коренни реформи в стопанския живот на страната.

10. Повече грижа за българина и българското, за да може българина да се почувства господар дома си, а не роб в ръцете на чужденците.

Има много реформи, които могат и трябва да се направят, но не му е тук мястото да се изброяват.

Както се вижда, Родна Защита не действа и не вълнува обществения живот в мъгла, нито само под натиск на благородни и несъзнателни мотиви. Нейната доктрина за обнова е ясна и категорична.

Днешното тежко положение на страната повелително налага и диктува, щото всичките родолюбиви организации да си подадат ръка и със съвместни усилия да работят за изкореняването на всички обществени злини, които подкопават основите на нашия държавен и обществен живот, които претъпяват националното и патриотично чувство у българина, които разколебават неговия религиозен и семеен морал, които цапат и озлобяват народа, които тровят неговата душа, които го обезверяват и тикат страната към провала.

Родна Защита е най- активната организация в това отношение. Тя успя да раздвижи общественото мнение- да му внуши, че спасението на страната е в коренните реформи в самата система на управлението, система, която не отговаря на нашето политическо и гражданско възпитание, на нашите политически нрави- на манталитета на българина. Тая констатация е направена и от професорите на нашия университет, които в своето послание към българския народ след 9 юни между другото пишат: "Трябва да признаем открито, че катастрофите сполетели България през последните години, се дължат на досегашната система на нашия политически живот, за създаване на която са допринесли всички партии, управлявали и не управлявали. Ето защо се налага повелително, щото тая система коренно да се измени".

Така е. И тая система непременно ще се измени, ще се реформира, защото идеята за нейното реформиране се възприема и се иска от народните маси, дори и от отговорните фактори, защото днес вече виждаме да се назначават хора за изработване на обширна програма реформи. Ще имат ли смелостта, волята и характера да ги преведат в изпълнение, то е друг въпрос. Важното е, че идеята за коренни реформи се възприема и никой не е в състояние да спре нейното реализиране.

В заключение ще кажа, че Родна Защита успя да организира младежите по градове и села, които не можеха да влязат в редовете на Съюза на запасните офицери и подофицери, измъкна ги от ръцете на безотечествениците и вместо инструмента в техните ръце за разрушение на държавата, обърна ги в орган за запазване на самата държава. Родна Защита е и си остава родолюбива надпартийна организация, която се стреми да побългари българите и да ги организира в името на следните идеи:

1. Създаване на силна власт, основана на йерархията, дисциплината и компетентност.

2. Издигането на нацията с нейния идеализъм до степен на култ като противовес на личността с нейния егоизъм.

3. Създаване гражданска солидарност и социална правда, чрез примирение на класовите борби, като средство за създаване благоденствие на нацията и сигурност за държавата.

4. Издигането само на българина и на българското и съсредоточение на капитала в български ръце за да може българина да бъде господар дома си, а не роб в ръцете на чужденците.

5. Запазване на бащината религия и семейния морал, за да запазим обществото и семейството от разложение.

Ние твърдо вярваме, че тия идеи ще възтържествуват, защото това се налага от нуждите на новото време и върховните интереси на нацията, за да обезпечим бъдещето на нашето племе и величието на България и българския народ- идеала на всеки родолюбив българин.