В последния брой на в. "Отечество" г. Таджер е написал някакво си опровержение по повод статията във в. "Родна Защита" под заглавие "Гостоприемството ни и чужденците". Автора на тази статия, като описа прословутото българско гостоприемство, заключава: "Нахлуването на чужденците в нашето отечество, особено след войната, е крайно вредно и осъдително. Като изнемогваме от репарации, данъци, безработица, съкращение на служби, стопански и финансови кризи и търсим изход от тях- гости не искаме да приемаме". И посочва най- напред на пусите, които са се настанили в държавните и общински учреждения, в частните заведения, дружества и пр. и ни отнемат хляба. След това за евреите пише следното: "Евреите които поне сега са много щастливи, че имат свое отечество за което ние им искрено сърадваме, нека бъдат рицари и ни освободят от нашето гостоприемство. За тях е по- добре да отидат там където им дадоха всички земни блага. Там да творят, да работят и да посрещат гости. Добри граждани у нас, те ще бъдат още по- добри в родната земя". 

Това е всичко, което е писано за евреите. Ние не вярваме, че би се намерил добросъвестен човек, който би намерил в тоз пасаж нещо обидно или заплашително по адрес на евреите. Обаче г. Таджер използвал това съвсем безобидно мнение на един българин, извърта го и представя работата, като че ли българите гонят българските евреи. И по даден сигнал цялото еврейство нададе вик [...]

В цитирания пасаж се визират чуждите евреи. Но ако допуснем даже, че се засягат и нашите, ние не виждаме в него никаква обида или заплашване. Всеки е свободен да си има мнение каквото си иска. Обаче, мнението на едно частно лице не ангажира, нито организацията, нито народа. Да не би евреите да са си въобразили, че те са неприкосновенни и пълни господари у нас, та считат, че никой българин няма право да издига глас, когато вижда, че чужденците ни душат икономически и са надсмиван на нашата овчедуина толерантност? 

Г-н Таджер заявява, че евреите били изкупили с пролятата на бойните полета кръв право на гражданство у нас. Че те това право го имаха и преди войната и никой не им го е оспорвал. Но да се манифестира, че били пролели кръвта за България, това е много не скромно. Колко кръв евреите са проляли, всеки българин го знае. По- добре е г. Таджер да не повдига този въпрос. Ние, обаче считаме за нужно да му напомним, че всеки който се ползва от благата на една страна е длъжен да я защитава. Ако евреите са се били за България и са загинали стотина души от тях, то те са изпълнили един дълг срещу правата и обилните блага, с които се ползват в тази страна, с каквито не се ползват даже и самите българи. 

Никой не е канил жените и децата на загиналите за България евреи, да си отиват в Палестина. Това е съчинение на г. Таджер за по- голям ефект. Ако подобна покана той счита за светотатство, какво да кажем ние българите, когато нашите съседи, не канят, а гонят по най- безжалостен начин нашите братя от родната им земя, гдето са живели от незапомнени времена. И те действително оставят гробовете на бащи и майки, деди и прадеди, но никой ги не пита. 

Въпроса за чужденците е много важен и той безпокои целия български народ. Сам г. Таджер негодува от тяхното нахлуване и се оплаква, че и той не може да намери достатъчна прехрана, като предлага правителството да вземе нужните мерки против чужденците, като това е направено в другите страни. Ако българските евреи, които имат силен спекулативен дух, се изместват от чужденците- евреи, арменци, немци, руси, какво да кажем за нас, които още по- малко сме пригодни за борба с чужденците на икономическото поле. И автора на въпросната статия тъкмо това доказва и затова заключава "Гости не искаме вече да приемаме". 

Г-н Таджер и неговите съплеменници, които са чели статията, много добре са схванали нейната смисъл, но умишлено извъртат въпроса и вдигнаха врява чак до небесата.