В началото на м. ноември миналата година, беше съставен комитет от редакцията на в. „Софийски новини“, под патронажа на генерал о. з. А. Анастасов, подполк. о. з. Ал. Трифонов и поруч. о. з. д-р Хр. Райчанов, за издаване специален брой от този вестник с 20 страници, при тираж 10 000 броя, „посветен на падналите за Родината над 1 000 войскари евреи по случай предстоящото освещаване, Паметникът на еврейския войн“. Изпратени са били покани до разни общественици да напишат статии за подвизите и заслугите на евреите, като са предупреждава, че тяхното участие „ще има голямо значение за подчертаване мирното и братско съжителство, което е залог за преуспяване на общото ни Отечество“.
Въпросният брой от в. „Софийски новини“ излиза на 12 януари м. г. в 20 стр. В него са поместени много статии от разни общественици- живи и умрели. Там са поместени статии и от ген. Лазаров, полковник Дървингов и Ал. Манов, Т. Кожухаров- бивш министър и други.
Във всички статии, где повече, где по- малко, се изброяват заслугите и подвизите на евреите в мирно и военно време. Това не е беда. Обаче никой няма право, като величае подвизите на евреите, да обижда българското войнство. За голямо съжаление генерал Лазаров в статията си не се съобразил с тая истина и в своето увлечение да възвеличи подвизите на евреите през войните, той може би несъзнателно е нанесъл обида на българското войнство и клевета по адрес на бившия цар Фердинанд.
Така, в своята статия във въпросния вестник, стр. 11, под заглавието „Бойните заслуги на войниците евреи през войните“, между другото пише:
„Па и нужно ли е тук да преведе крайно типичния епизод на самоотвержеността, проявена от командира на 3 пех. Бдински полк, полковник Тенев, който в мощния бой при Чаталджа, загина храбро сам лично и около неговия труп- борци, които са го охранявали, намериха паднали 11 трупа. При проверката, в присъствието на Н. В. Фердинанд І, главнокомандващия, се указаха от единадесетте герои, паднали при командира деветте трупа са били телата на войници евреи, вследствие на което Царят тогава е казал знаменателните думи: Достойни потомци на своите легендарни герои макабейци“.
Всичко това е басня, това са измислици, не имащи нищо общо с истината по този бой. Според релациите и дневниците на полка, боят се развил така:
През нощта на 10-и срещу 11 ноември турците, около две роти избраници, се спуснали от към редута Каракол Нокта, вмъкнали се в долината, която разделя позициите на 43и и 3и пех. полкове, и се насочили към Езетин. Нашите патрули забелязали настъплението на противника и съобщили на бойната част на 3-и полк. Тогава 8а рота, която заемала окопа на левия фланг на полка, отрила огън, а след нея и 7а рота, която била в дружинна поддръжка в отстъпа на 8а рота. Командирът на полка, полковник Тенев, като узнава за настъплението на противника, вдигнал полковата поддръжка при с. Езетин, състояща се от 2а, 3а и 4а роти. Той повел лично 8а рота, а к- ра на дружината подполк. Недков повел 4а рота и заели височината с. и. от селото, 2а рота, застанала в отстъпа на десния фланг. Когато турците достигнали 150 – 200 крачки, ротите открили огън, обаче противникът продължил настъплението в западна посока и почнал да обхваща левия фланг на 3а рота. Тогава двете роти се хвърлили в атаки: турците дочакали ротите и се започнал бой с нож. В края на краищата, турците не издържали и отстъпили, като отстъпили на бойното поле 42 души убити.
На 11 ноември сутринта, когато ротите се привели в ред, се указало, че к- ра на полка и к- ра на 9а рота, подпор. Гуцов са убити, а от долните чинове паднали убити- 24 души, от които двама евреи: Ранени- 23 души, от които нито един евреин. Всичко 3а рота, водена лично от к- ра на полка, полк. Георги Танев е имала загуби 2а офицери убити и 37 долни чинове убити и ранени, от които двама евреи убити. Янко В. Арома и Пазанти С. Янков и двамата от Видин. От 4а рота са паднали убити 11 долни чинове, от които един евреин- Лион С. Конаив от Видин, ранени к-ра на ротата подпор. Осовски и офиц. кандидат Георги Яков и 28 долни чинове от които един евреин. Това е истината за нощния бой на Чаталджа.
Ясно е, следователно, че писаното от ген. Лазаров за този бой е басня. Съчиняват се несъществуващи еврейски подвизи, за да се величаят евреите. Ген. Лазаров пише, че около трупа на полк. Танев били паднали 11 души, които са го охранявали, от които 9 души били евреи. Излиза че охраната на к- ра на полка се състои в голямото си мнозинство от евреи и за това от тях са паднали пет пъти повече убити отколкото българи. Преди всичко к- ра на полка не е имал никаква лична охрана. А полковата поддръжка не служи за охрана на своя командир, а служи за нанасяне и отбиване на удари, а не за охрана на личности. В ротите на 1а дружина е имало и по няколко евреи, защото тя се е комплектовала от гр. Видин. Естествено е, че и евреи ще паднат, защото куршумът и ножът не правят разлика между вяра и моралност. Да се пише, че около к- ра на полка били паднали 9 души евреи и само 2а българи, като в същност са паднали 23 души българи и само 2а евреи, е обидно за българското войнство, особено като фактите говорят тъкмо обратното, което ген. Лазаров беше длъжен да знае, щом излиза да пише за тоя бой, в който той не е участвал.
Ген. Лазаров пише, че проверката на убитите станала в присъствието на бившия цар Фердинанд. Това е абсолютно невярно. Във време на Чаталджанските боеве, Царят беше в Ст. Загора и никога не е похождал на чаталджанската позиция, нито пък е можел да бъде на 11и ноември на позицията на 3и полк, за да види колко от убитите са обрязани и да каже знаменитите думи. Царят нито е бил на позицията, нито е казал тия думи, нито би ги казал, защото той знае, че те са обидни за българското войнство, което той обичаше и с което се гордееше. И като беше на позицията, той щеше да каже възторжено похвално слово за геройската смърт на к- ра на полка и за ротният к- р, както и за всички паднали войници, без разлика на вяра и народност. Твърдението, че царят е бил казал горните думи е клевета.
Ген. Лазаров трябва да знае, че в България има само българска армия, в която влизат всички български граждани без разлика на вяра и народност и затова у нас може да се издигат паметници само на българския войн, и да се пишат възторжени статии, и да се държат похвални слова само за българския войн.